Програма „Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност“ (Програмата) се финансира от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) 2014-2021. Министерство на енергетиката е определено за Програмен оператор (ПО) на Програмата с подписването на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 на 09 декември 2016 г. Програмата се изпълнява в партньорство с Норвежката дирекция „Водни ресурси и енергетика“ (NVE) и Националният енергиен орган на Исландия (ОS).
Основна цел на Програмата е намаляване на въглеродната интензивност и повишаване на сигурността на доставките чрез постигането на следните резултати:
По процедура за подбор на проекти „Енергийна ефективност в сгради“ се предвижда предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) за извършване на мерки за енергийна ефективност в сгради, с които да се постигне подобряване на енергийните характеристики на сградите и трансформацията им в сгради с близко до нулево потребление.
Подобряването на енергийната ефективност на сградния сектор е един от основните фокуси на представената в края на 2019 г. от Европейската комисия Европейска Зелена сделка и има ключова роля за постигането на амбициозната цел за въглеродна неутралност до 2050 г.С обявената от Европейската комисия инициатива „Вълна на обновяване“ на сградния фонд, която има за цел да удвои процента на обновяване на сградите през следващите десет години, така че да се постигне по-висока енергийна и ресурсна ефективност ЕС предприе решителна крачка за постигане на целите за Зелената сделка.
В съответствие с приоритетите на ЕС за повишаване на енергийната ефективност България поставя енергийната ефективност на първо място и планира да постигне намаляване на потреблението на първична енергия с 27.89% и намаляване с 31.67% в крайно потребление на енергия, спрямо референтния сценарий PRIMES 2007.
Сградите заемат централно място в политиката на ЕС за енергийната ефективност. Постигането на целите за повишаване на енергийната ефективност е стратегически свързано с обновяването на сградния фонд. Подобряването на енергийната ефективност на сградния сектор ще окаже положително въздействие от гледна точка на икономическия растеж и създаването на нови работни места, а спестяването на енергия води и до спестяване на финансови ресурси.
Сградите за обществено обслужване, които се групират с наименование „нежилищни сгради“, имат съществена роля за по-бързо и задълбочено обновяване, тъй като те са с висока степен на видимост в публичния живот. Това стимулира разбирането за ползите от енергийната ефективност при всички крайни потребители на енергия и променя обществените нагласи в подкрепа на цялостния процес на обновяване и поддръжка на сградите.
С поставянето на високата цел за достигане на нормата за сгради с близко до нулево потребление на енергия процедура „Енергийна ефективност в сгради“ ще допринесе за устойчив и декарбонизиран сграден фонд в България, като ще съчетае възможностите за оперативната съвместимост на различни технологии за постигане на високи класове на енергийна ефективност и технологии за възобновяема енергия. Постигането на целта на процедурата ще подпомогне изпълнението на изискването на чл. 2а от Директива 2010/31/ЕС, изменена с Директива 2012/844/ЕС, съгласно което обновяването на сградите в държавите-членки трябва да се стреми към постигане на високо енергийно ефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 г., като улеснява разходно ефективната трансформация на съществуващите сгради в сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия.
Проектните предложения по настоящата процедура следва задължително да имат принос към постигане на следните индикатори:
Прогнозното количество на емисиите на парникови газове за всеки проект се определя въз основа на прогнозното количество спестената енергия, определено в Доклада от обследване за енергийна ефективност, умножено по емисионен фактор от 1.18 tCO2/MWh.
Прогнозните годишни енергийни спестявания за всеки проект се определят като разлика между годишното количество потребена енергия при базово състояние преди енергоспестяващите мерки (ЕСМ) и прогнозното годишно количество потребна енергия след изпълнение на ЕСМ.
Прогнозните годишни енергийни спестявания се определят в Доклада от обследването за енергийна ефективност[1] за всяка сграда. Прогнозните годишни енергийни спестявания трябва да се актуализират съгласно техническите параметри, заложени в техническия или работния проект.
Прогнозни годишни парични спестяванияза всеки проектсе изчисляват като сума от количеството енергийни спестявания за съответната мярка, при остойностяване по средно претеглена крайна цена за съответния вид енергия или гориво.
Средно претеглената крайна цена на енергия/гориво се определя на база разходи за енергия/горива, акцизи и ДДС за предходен едногодишен период, за който са налице данни за закупена/о енергия/гориво за съответната сграда. При определяне на крайната цена на електрическата енергия се включват разходите за мрежови услуги, балансиране, задължение към обществото.
За повече информация: www.eeagrants.bg